Национален парк Рила е разположен в югозападната част на страната, в планината Рила. Паркът е с обща площ от 81 046 хектара и е най-големият от трите национални парка в България, както и един от най-големите в Европа. Обявен е за природен парк на 24 февруари 1992 г.
Мениджърите на парка имат за цел да запазят и поддържат биологичното разнообразие, да опазват дивата природа и да предоставят възможности за научни и образователни дейности, развитие на туризма и екологичен начин на живот на населението. Дирекцията на Националния парк се състои от централен офис и осем местни офиса, които управляват следните административни паркови зони: Благоевград, Белица, Якоруда, Белово, Костенец, Боровец, Бели Искър, Говедарци и Дупница.
На територията на парка има над 100 върха, с отношение над 2000 метра; най-високият връх в страната и на Балканския полуостров е сред тях - връх Мусала (2925 метра височина). Най-ниската регистрирана температура на връх Мусала е -31,2 ° С, а най-високата температура е + 18,7 ° С. Температурата остава под нулата за девет месеца през годината; дори през лятото температурата рядко се повишава над 15 ° С.
Във високите части на Рила има над 120 постоянни и 30 временни ледникови езера. Те са разположени главно върху дълбоки дъна на цирки. Изворът на едни от най-дълбоките и дълги реки на Балканския полуостров са тук - Искър, Марица и Места. Водоснабдяването, което се образува в границите на Национален парк Рила, е най-важният ресурс на чиста питейна вода за близките общини, за столицата София и за хора от Гърция и Турция.
Територията на парка е покрита от горски екосистеми като смърч (Picea), ела (Abies), бял бор (Pinus peuce) и джудже бор (Pinus mugo). Около 95% са естествени, със средна възраст 90 години.
Биоразнообразието на парка е изключително разнообразно. Има около 1400 съдови растения, 105 реликтови и 57 ендемични растителни вида, като рилска иглика (Primula deorum), дамска мантия на Павловски (Alchemilla pawlowskii) и декоративна ревен (Rheum palmatum L.). Паркът е дом на 282 вида мъх, 130 вида водорасли и 233 вида гъби.
Планинската фауна е представена от 172 гръбначни вида, 5 от които са риби, 20 са влечуги и земноводни, 99 са птици, а бозайниците са 48. Тук живее най-голямата популация на дива коза в България, най-голямата популация на алпийски европейски наземни катери, една от четирите популации на алпийски тритон и едно от двете български места за гнездене на пигмейската сова (Glaucidium passerinum). Фауната на безгръбначните е уникална. Открити са 2934 вида до настоящия момент.
В Национален парк Рила има 4 резервата - резерват Парангалица, Скакавица, Ибър и Централен Рила. Резерватите и паркът са включени в списъка на ООН за национални паркове и резервати, равностойни на тях.
Резерват Скакавица е един от най-малките български резервати. Има площ от 70,8 хектара. Това е типичен горски резерват за опазване на древна гора от бяла ела.
Парангалица е резерват от 1933 г. Разположен е на част от югозападните склонове на планина Рила, обхващащ 1509 хектара. Той съдържа едни от най-старите борови гори в Европа със средна възраст над 200 години. Тя беше включена в списъка на биосферните резервати по програма „Човек и биосфера” на ЮНЕСКО през март 1977 г.
Централният резерват Рила е най-големият в България и един от най-големите в Европа. Създадена е за опазване на горските, субалпийските и алпийските екосистеми. Площта на резервата е 12 393,7 хектара и обхваща голяма територия около връх Мусала.
Резерват Ибър защитава храстови гори от джудже бор, както и реликтни растителни полета и редки животински видове. Площта му е 2248 хектара. Резерватът обхваща северните склонове на планинското било между върховете Ибър и Белмекен.